Jul 12, 2013, 10:56 PM

Тъга 

  Poetry
1670 0 11
Очите ми се пълнят със сълзи,
които никога не ще изплача,
невидимо в гърдите ми пълзи
обидата, че нищичко не знача,
защото в ревматичния ни свят
и в дните ни пространствено–абсурдни
за тебе съм случаен непознат,
а ти за мен си безнадеждно чужда.
Кажи, какво се промени?
Май раздели ни липсата на време
или пък водопадът от сълзи,
които си проляла огорчена. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Random works
: ??:??