ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
12.07.2013 г., 22:56 ч.

Тъга 

  Поезия
1577 0 11

Очите ми се пълнят със сълзи,
които никога не ще изплача,
невидимо в гърдите ми пълзи
обидата, че нищичко не знача,

защото в ревматичния ни свят
и в дните ни пространствено–абсурдни
за тебе съм случаен непознат,
а ти за мен си безнадеждно чужда.

Кажи, какво се промени?
Май раздели ни липсата на време
или пък водопадът от сълзи,
които си проляла огорчена.

И как сега превърнах се в това,
което цял живот безумно мразих?
Не зная - може би така
ще оцелея, за да те запазя,

ала това не ще да е живот!
Повярвай ми, ще дойде време,
когато ще те търся вместо Бог
и ти отчаяно ще търсиш мене,

за да живеем още миг в нощта,
която вероятно е опасна,
за да разтворим цялата земя
във себе си, и да угаснем...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??