Тъга на прима виста

Mar 19, 2009, 2:43 AM

Poetry

724 0 0

Пак за прошка дошъл си,
но дали съм готова...
прости.
Теменужени облаци
обладаха слънцето
насилствено.
Пак не говорим,
по навик мълчим.
Тишина...
оглушах от безмълвно викане
срещу всички бързащи влакове
към несъстоялите се срещи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъга на прима виста

Want to read more?

Random works