19 мар. 2009 г., 02:43

Тъга на прима виста 

  Поэзия
726 0 0
Пак за прошка дошъл си,
но дали съм готова...
прости.
Теменужени облаци
обладаха слънцето
насилствено.
Пак не говорим,
по навик мълчим.
Тишина...
оглушах от безмълвно викане
срещу всички бързащи влакове
към несъстоялите се срещи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaska Ivanova Все права защищены

Предложения
: ??:??