laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Mar 16, 2013, 11:15 AM

Тъгата 

  Poetry » Love
692 0 10

Бях бременна с тъга. Не се сърди.

Не исках да узнаеш, че те чакам.

Тъгата малко рано се роди.

Пових я в одеялото на мрака.

 

Изкъпах я в сълзи. И все по теб.

Нахраних я с надежди остарели.

С мечти съших ù люлчица от креп.

От спомени изплетох ù дантели.

 

А ти не си дойде. Не те виня.

Не знаеше дори, че съществува

Тъгата, нашта малка дъщеря.

Така невероятно ти се струва,

 

че я нарекох с името Любов.

Но бащиното име... неизвестно...

Със нас да бъдеш ти не си готов...

Разбирам те... Не ти се сърдя... Честно...

 

Ще я отгледам горда и сама.

Ще  нося кръста кротко, без въпроси.

Порасне ли, ще ти я пратя у дома.

Да видиш, че лицето твое носи.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??