Бях бременна с тъга. Не се сърди.
Не исках да узнаеш, че те чакам.
Тъгата малко рано се роди.
Пових я в одеялото на мрака.
Изкъпах я в сълзи. И все по теб.
Нахраних я с надежди остарели.
С мечти съших ù люлчица от креп.
От спомени изплетох ù дантели.
А ти не си дойде. Не те виня.
Не знаеше дори, че съществува
Тъгата, нашта малка дъщеря.
Така невероятно ти се струва, ...