Ти сияеш като роза

в ситни капчици роса,

кат русалка къдрокоса

с разкошно бухнала коса.

Тъй сияйна е зората

в утрото на слънчев май,

тъй ухайни са цветята

в светлия лазурен рай.

Твоят лик чаровен грее

кат зорница в тиха нощ –

свилена коса се вее

в златно пурпурен разкош.

Росна китка в градинка

тъй ухае и сияй –

с тънка снага трепетлика

вие, кърши се – играй...

Погледът ти ясно грее

в лъчезарна светлина

и в очите ти се лее

животворна топлина.

Аз обичам те такава –

в прелест грейнала жена.

Тъй сияйна и красива

като сипнала зора.

Аз обичам те, любима,

тъй прекрасна на света –

нежна, мила – несравнима

с друга никоя жена...