Ти сияеш като роза
в ситни капчици роса,
кат русалка къдрокоса
с разкошно бухнала коса.
Тъй сияйна е зората
в утрото на слънчев май,
тъй ухайни са цветята
в светлия лазурен рай.
Твоят лик чаровен грее
кат зорница в тиха нощ –
свилена коса се вее
в златно пурпурен разкош.
Росна китка в градинка
тъй ухае и сияй –
с тънка снага трепетлика
вие, кърши се – играй...
Погледът ти ясно грее
в лъчезарна светлина
и в очите ти се лее
животворна топлина.
Аз обичам те такава –
в прелест грейнала жена.
Тъй сияйна и красива
като сипнала зора.
Аз обичам те, любима,
тъй прекрасна на света –
нежна, мила – несравнима
с друга никоя жена...
© Христо Оджаков Все права защищены