Тъжен си, клоуне...

Dec 2, 2007, 8:40 AM

Poetry

931 0 7

Тъжен си, клоуне...
Даряваш усмивки, а очите крещят.
И никой не чува... не вижда...
как под бялата маска
сърцето се лута до пръсване.
В ръцете ти тя спря за последно...
преди сладкия унес на рая
и с поглед те питаше защо?...
Защо след живот, живян в небесата,
краят идва тук на земята?
Полюлей я, клоуне,
върху дланта си топла. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъжен си, клоуне...

Want to read more?

Random works