Тъжен си, клоуне...
Даряваш усмивки, а очите крещят.
И никой не чува... не вижда...
как под бялата маска
сърцето се лута до пръсване.
В ръцете ти тя спря за последно...
преди сладкия унес на рая
и с поглед те питаше защо?...
Защо след живот, живян в небесата,
краят идва тук на земята?
Полюлей я, клоуне,
върху дланта си топла. ...