Sep 13, 2011, 10:42 PM

Тъжна душа 

  Poetry » Other
1228 0 2

Вали!

Дъжд пороен се изсипва в душата ми...

Тъмно е!

Не виждам нищо от болката...

Студено е!

Лед сковава сърцето ми...

Тъжно е!

Много сълзи изплаках...

Жестоко е!

Такава е съдбата ми...

Мечтая за лъч надежда - деня ми да озари,

малко радост да внесе,

която ще посрещна с разтворени криле.

И после над света ще полетя.

В бяла лястовица ще се преродя.

Високо, високо във небето,

там, където спокойно ще ми е сърцето.

© Венета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??