13 сент. 2011 г., 22:42

Тъжна душа 

  Поэзия » Другая
1230 0 2

Вали!

Дъжд пороен се изсипва в душата ми...

Тъмно е!

Не виждам нищо от болката...

Студено е!

Лед сковава сърцето ми...

Тъжно е!

Много сълзи изплаках...

Жестоко е!

Такава е съдбата ми...

Мечтая за лъч надежда - деня ми да озари,

малко радост да внесе,

която ще посрещна с разтворени криле.

И после над света ще полетя.

В бяла лястовица ще се преродя.

Високо, високо във небето,

там, където спокойно ще ми е сърцето.

© Венета Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??