1989 г.
Вечер, когато аз съм сама
и с тихи стъпки идва нощта,
черният мрак, разплакан,
нежно ме гали с ръка.
Капките дъжд се спират при мен,
ляга на топло дъждът студен
и, плачейки, ми разказва
малко тъжна история.
Ако и ти си с нежно сърце,
подай ми двете си ръце
и слушай разказа на дъжда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up