1989 г.
Вечер, когато аз съм сама
и с тихи стъпки идва нощта,
черният мрак, разплакан,
нежно ме гали с ръка.
Капките дъжд се спират при мен,
ляга на топло дъждът студен
и, плачейки, ми разказва
малко тъжна история.
Ако и ти си с нежно сърце,
подай ми двете си ръце
и слушай разказа на дъжда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация