Aug 20, 2010, 9:44 PM

Тъжна песен 

  Poetry
594 0 2

Идваш и после пак отиваш си,
точно като приливите радостни и отливите тъжни.
И все протягам мойте шепи
да те докосна във безкрая
и вкуся с устните си бледи, 
но ти бягаш все от моите ръце.

И всяка нощ сестрите мои, светлите звезди, нашепват 
ми миловно, че макар на хоризонта
морето да се слива със небето, 
те все ще бъдат чужди и далечни.

И сестрински напевен глас се смесва в тъжна песен
с твоята симфония от морска пяна,
а аз безсилна, протягаща ръце в безкрая,
слушам запленена и единственото, 
което ми остава... е да обичам.

© Елица Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??