Тъжна песен

20 авг. 2010 г., 21:44

Поэзия

640 0 2

Идваш и после пак отиваш си,
точно като приливите радостни и отливите тъжни.
И все протягам мойте шепи
да те докосна във безкрая
и вкуся с устните си бледи,
но ти бягаш все от моите ръце.

И всяка нощ сестрите мои, светлите звезди, нашепват
ми миловно, че макар на хоризонта
морето да се слива със небето,
те все ще бъдат чужди и далечни.

И сестрински напевен глас се смесва в тъжна песен
с твоята симфония от морска пяна,
а аз безсилна, протягаща ръце в безкрая,
слушам запленена и единственото,
което ми остава... е да обичам.

Тъжна песен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения