ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
Nov 25, 2007, 9:14 AM

Тъжна самота 

  Poetry » Civilian
839 0 14

Сърцето ми сякаш е рана разкрита,

душата ми плаче със тиха тъга, 

капка по капка, мойте сълзи измиват

безмълвната болка, стаена в нощта.

 

Навъсено плаче небето студено

и мрака прорязва с дъждовни стрели,

а моята вяра, до кръв наранена,

човека оплаква с горчиви сълзи.

 

Но няма ли някой за мен да заплаче

с безкрайната горест на свойта душа,

две трепетни думи със обич да каже

и да протегне за помощ ръка?

 

Нима съм нещастен сред толкова хора,

нима съм самотен в безбрежната шир?

Аз вярвам! Аз вярвам, ще срещна опора,

ще срещна и обич, и радост, и мир!

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??