ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
25 nov 2007, 9:14

Тъжна самота 

  Poesía » Civil
841 0 14

Сърцето ми сякаш е рана разкрита,

душата ми плаче със тиха тъга, 

капка по капка, мойте сълзи измиват

безмълвната болка, стаена в нощта.

 

Навъсено плаче небето студено

и мрака прорязва с дъждовни стрели,

а моята вяра, до кръв наранена,

човека оплаква с горчиви сълзи.

 

Но няма ли някой за мен да заплаче

с безкрайната горест на свойта душа,

две трепетни думи със обич да каже

и да протегне за помощ ръка?

 

Нима съм нещастен сред толкова хора,

нима съм самотен в безбрежната шир?

Аз вярвам! Аз вярвам, ще срещна опора,

ще срещна и обич, и радост, и мир!

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??