Тъжна самотна и виновна

Apr 5, 2013, 8:11 AM

Poetry » Love

572 0 1

Тъжна съм, времето като че ли спря,

изобщо не минават дните.

В мен сякаш нещо умря,

спътник са ми само дните.

Самотна съм и това ме изгаря,

в мен пламтят безброй пожари.

Сивотата на живота ми ме изгаря,

пред мен е завеса като от цигари.

Вина имам животът ми за да е такъв,

упреквам за това и своята съдба.

Обикнах несъзнателно един мъж,

а тя била забранена, любовта.

Да обичаш, значи и да страдаш,

не само има и щастливи дни.

Но от съдбата си не успах да избягам,

докато е време бягай ти!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

irena-docheva (Ирена Дочева)

2013-04-05T19:37:41+03:00

Наскоро прочетох, че любовта не боли, ако боли значи не е любов... и така... , но и аз мисля , че любовта боли.