5.04.2013 г., 8:11 ч.

Тъжна самотна и виновна 

  Поезия » Любовна
573 0 1

Тъжна съм, времето като че ли  спря,

изобщо не минават дните.

В мен сякаш нещо умря,

спътник са ми само дните.

 

Самотна съм и това ме изгаря,

в мен пламтят безброй пожари.

Сивотата на живота ми ме изгаря,

пред мен е завеса като от цигари.

 

Вина имам животът ми за да е такъв,

упреквам за това и своята съдба.

Обикнах несъзнателно един мъж,

а тя била забранена, любовта.

 

Да обичаш, значи и да страдаш,

не само има и щастливи дни.

Но от съдбата си не успах да избягам,

докато е време бягай ти!

 

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наскоро прочетох, че любовта не боли, ако боли значи не е любов... и така... , но и аз мисля , че любовта боли.
Предложения
: ??:??