Седяхме на масата тихи
на чаша червено вино.
Мезето ни - малки скариди,
засядаше в наште гърла.
Къде са искрите в очите,
преливащи в нежност сърца?
Къде са красивите думи
през зиме да стоплят греха?
Снегът вън вали на парцали,
затрупва дворове, къщя.
Пътечка дори не остави
до нашите празни сърца.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up