Седяхме на масата тихи
на чаша червено вино.
Мезето ни - малки скариди,
засядаше в наште гърла.
Къде са искрите в очите,
преливащи в нежност сърца?
Къде са красивите думи
през зиме да стоплят греха?
Снегът вън вали на парцали,
затрупва дворове, къщя.
Пътечка дори не остави
до нашите празни сърца.
© Аз Все права защищены