Тъжна съм. Не знам защо.
А може и да знам... не зная...
Седя си върху земното кълбо,
загледана на някъде в безкрая.
Тъжна съм. Като светулка,
която не намира своя път,
като болна струна на цигулка,
свиреща за призраци отвъд.
Тъжна съм. Като едно дете,
което няма с кой да си играе,
като паднало във пясъка небе,
умиращо без залез да познае; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up