face04 (Таня Кирилова)
163 3746
Aug 19, 2008, 9:03 AM

Тъжно цвете 

  Poetry
789 0 8

Нощта прибира сенките край мене. 

Със стъпки тъй познати от преди.

Дъждът измита с нежна ласка спомени от хора,

оставили на бързо своите следи.

 

Пресичат се светулки в мрака.

Във кръг се лутат като в призрачна игра.

Сълзите ми целуват без умора

и ме прегръщат със своя танц на любовта.

 

Луната,спътница едничка.

В ръка свещица тайнствено ми подари.

И образи от минали любови

припомниха ми колко много ме боли.

 

Единствено тъгата ми остана.

От неизказаните думи душата ми кърви.

В очите има само болка като тъжно цвете

и умира не погалено от нечии добри ръце.

 

Таня Кирилова

© Таня Кирилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??