Утрото с накъсано дихание
покани ме с усмивка вън,
само тихичко ридание
в мен проплака по изгубен сън...
Реалността ми, пак оловно сива,
погледна ме в очите със тъга,
защо в съня си съм щастлива,
а с болка срещам утринта?
Тъй цветен и безгрижен е сънят ми,
как искам, искам да остана там,
където ти със нежни длани
събуждаш слънцето за мен... ...