Утрото с накъсано дихание
покани ме с усмивка вън,
само тихичко ридание
в мен проплака по изгубен сън...
Реалността ми, пак оловно сива,
погледна ме в очите със тъга,
защо в съня си съм щастлива,
а с болка срещам утринта?
Тъй цветен и безгрижен е сънят ми,
как искам, искам да остана там,
където ти със нежни длани
събуждаш слънцето за мен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация