Тъмна светлина
(на изгубените души)
В стая с посивели мебели,
посипана от паяжини и прах,
седи момиченце на стар паянтов стол.
Единственият цвят в този чезнещ мъртъв свят
е нейната дантелена розова рокля на волани.
В тягостната тишина нейното дихание
се превръща в повей - нежен и разкошен.
Оттук светът изглежда грозен,
но взреш ли се в нея -
потъваш като в необятен океан. ...