Тъмната нощ на душата

Jul 1, 2010, 11:31 AM

Poetry » Phylosophy

1644 0 1

Като мрежа, изтъкана от сребро,
мъглата ни оплита
и ни прави слепи.
С матов блясък се процеждат
умиращи лъчи,
затихващ вик за помощ.
Сърцата ни пропити са
от студ и влага
и страх сковава нашите нозе.
Топлината чезне.
Пипала от нощен здрач
алчно ни обвиват, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъмната нощ на душата

Want to read more?

Random works