Гледах напред, а сянка тежка
като расо бе замъглила моите мечти.
Черен дявол бе изпил моите очи,
а в съзнанието ми мисли тъмни,
зловещи като термопили тежки.
Душата ми млада попарена бе сякаш от чума жестока,
АЗ ЩЕ СИ ОТИДА - така е по-добре!
Нима някой ще забележи моето отсъствие - НЕ!
Коя съм аз? - Просто индивид!...
Някога обичан, а сега дълбоко мразен!
Споменът за мене ще остане под старата завивка,
на пурпурния свод локва от кръвта ми все така гореща!