5.01.2011 г., 20:52 ч.

Тъмни мисли 

  Поезия » Друга
556 0 2

Гледах напред, а сянка тежка

като расо бе замъглила моите мечти.

Черен дявол бе изпил моите очи,

а в съзнанието ми мисли тъмни, 

зловещи като термопили тежки.

Душата ми млада попарена бе сякаш от чума жестока,

АЗ ЩЕ СИ ОТИДА - така е по-добре!

Нима някой ще забележи моето отсъствие - НЕ!

Коя съм аз? - Просто индивид!...

Някога обичан, а сега дълбоко мразен!

Споменът за мене ще остане под старата завивка,

на пурпурния свод локва от кръвта ми  все така гореща!

 

© Стела Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??