Тъмнината вали от очите ти, мамо.
Цял живот ме валя, все мечтаех за светло,
като кораб я влачех през детинството нямо,
като в сън я изплаках, със звездите в морето.
С бяла кърпа я триех да не падна из здрача,
ти така ме валеше - с двеста рани солени,
аз ги ближех и пеех, да не видиш че плача,
аз ги мразех до болка очите ти черни.
Аз и себе си мразех и живота на рамо,
по джобовете тъпкан с отрова за мишки.
Колко пъти изплака като агънце бяло,
сърчицето ти жално след моя въздишка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up