Тъмнината вали от очите ти, мамо.
Цял живот ме валя, все мечтаех за светло,
като кораб я влачех през детинството нямо,
като в сън я изплаках, със звездите в морето.
С бяла кърпа я триех да не падна из здрача,
ти така ме валеше - с двеста рани солени,
аз ги ближех и пеех, да не видиш че плача,
аз ги мразех до болка очите ти черни.
Аз и себе си мразех и живота на рамо,
по джобовете тъпкан с отрова за мишки.
Колко пъти изплака като агънце бяло,
сърчицето ти жално след моя въздишка. ...