Поетът вечно търси свободата.
На земното и вечното – средата.
Той иска със пресипнал глас
да доближи чудовищното “аз”,
да го застигне и подмине вдъхновено,
докле не разбере, че е сломено.
А после - да намери своя друм
и в хладна красота, чист ум
да тръгне в правата посока -
макар да няма никаква насока,
освен на музата гласа лъчист -
той винаги е прав, смирен и чист. ...