16 апр. 2008 г., 12:38

Търсенията на поета 

  Поэзия » Философская
5.0 / 1
567 0 0
Поетът вечно търси свободата.
На земното и вечното – средата.
Той иска със пресипнал глас
да доближи чудовищното “аз”,
да го застигне и подмине вдъхновено,
докле не разбере, че е сломено.
А после - да намери своя друм
и в хладна красота, чист ум
да тръгне в правата посока -
макар да няма никаква насока,
освен на музата гласа лъчист -
той винаги е прав, смирен и чист. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Все права защищены

Предложения
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »