Пак не спиш и се скиташ,
ти обичаш нощта,
може би я разпитваш,
аз понеже мълча.
Тя е всичко, което
ти прилича на мен,
сякаш друга вселена,
непознат феномен.
Може би от въпроси
се разпва душата,
всеки кръста си носи
и кънти тишината
от безмълвния вик,
се продънва небето!
И най-тъмната нощ
ще просветне в сърцето.
© любимка All rights reserved.