19.07.2022 г., 22:11 ч.
Търсещ
Пак не спиш и се скиташ,
ти обичаш нощта,
може би я разпитваш,
аз понеже мълча.
Тя е всичко, което
ти прилича на мен,
сякаш друга вселена,
непознат феномен.
Може би от въпроси
се разпва душата,
всеки кръста си носи
и кънти тишината
от безмълвния вик,
се продънва небето!
И най-тъмната нощ
ще просветне в сърцето.
© любимка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Разгадах стиха... Доко каратомо наку
-
Интересни възприятия на текста, от всяка камбанка различен звук, в това е вълшебството
Марко, за теб индивидуално заглавие - Тексаски рейнджър
Ако на някой му заприлича на японска реч, да счита, че заглавието е "Самурай" -
Всеки кръста си носи и кънти тишината.
Така е, когато се умълчим от любов!
Много ми хареса стихотворението! -
Пак ме изненадваш с интересен стил. Къса фраза, насечена.
Напомня ми тексаски диалект. Те говорят така насечено.
Дето казват, че македонския, не бил български език.
То в щатите американци от Калифорния,
не могат да се разберат с американци от Тексас.
Различни езици ли говорят ?
Извинявай, че се отнесох...
Поздрави за творбата ! -
Може би от въпроси
се разпъва душата..... !!! -
Не при всички, Рива, някои си спят сладко
Много ми харесва никнейма ти, креативен и смисълът му... -
Много хубаво! Така е, точно през нощта като се развихрят разни мисли и разни въпроси...
-
Изядох мухоморка
Няма, кой да се грижи сега 😭 -
Да, Вики, чудотворец ми трябва
Ник, на теб пък за какво ти е "може би", великият Гъдел се грижи за теб -
Чудесно!
-
Може би, Зиги
Може би, Деа -
Много хубаво пишеш, Дари. И знаеш разни работи сякаш (не се шегувам, да поясня) И аз я разпитвам нощта, ама често взе да става да си говоря със себе си нощем и да си отговарям на въпросите... поумнял ли съм или обратното, не ми е ясно 😉
-
Хубаво!
-
Въпроси в тишината на нощта.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
