Невидима сила движи твоите пориви,

усещаш - буря наближава...

Разтърсват те необясними желания...

Да... Човекът любов заслужава.

Измъчват те хиляди трепети,

шесто чувство възпира мечтите.

Трудно е да поставиш граница -

къде почват и свършват лъжите.

Илюзорно усещане за щастие

мигновено изчезва във мрака.

Порив нов... Ново лутане -

за да стопиш самотата.

Не мислиш за минали грешки...

Важен е само мига,

в който чувстваш, че си единствен,

че е за двама света...

Препускаш бясно в досадното ежедневие,

животът влачи те, като мътен порой,

за момент се улавяш в безверие -

в прегръдката на измамен покой.

Няма нищо значимо в живота ти,

все тоз' настойчив рефрен:

"Любовта да бъде съдбата ми".

Ще я отриеш ли някой ден?

И си задъхан от бързане...

Спри! - тя до тебе стои.

Трябва само сърцето си да отвориш

и ще изчезнат всичките "може би".