Невидима сила движи твоите пориви,
усещаш - буря наближава...
Разтърсват те необясними желания...
Да... Човекът любов заслужава.
Измъчват те хиляди трепети,
шесто чувство възпира мечтите.
Трудно е да поставиш граница -
къде почват и свършват лъжите.
Илюзорно усещане за щастие
мигновено изчезва във мрака.
Порив нов... Ново лутане -
за да стопиш самотата.
Не мислиш за минали грешки...
Важен е само мига,
в който чувстваш, че си единствен,
че е за двама света...
Препускаш бясно в досадното ежедневие,
животът влачи те, като мътен порой,
за момент се улавяш в безверие -
в прегръдката на измамен покой.
Няма нищо значимо в живота ти,
все тоз' настойчив рефрен:
"Любовта да бъде съдбата ми".
Ще я отриеш ли някой ден?
И си задъхан от бързане...
Спри! - тя до тебе стои.
Трябва само сърцето си да отвориш
и ще изчезнат всичките "може би".
© Силвия Кръстева Todos los derechos reservados
само на няколко добри автора, изчетени, и няколко житейски сътресения от добрия текст