С пепел душата ми е пълна
и тлее сърцето дупка безмълвна.
Завинаги млади в спомените натежали,
малки деца,в миналото вовеки заспали...
Де сте години незнайно прекрасни?
Де сте приятели-буйни,гръмогласни..?
Де си майко, мила,свята?
О,татко,а де си ти...заровен под земята...
Вятъра донася ми писма от изминали години,
за реки,планини и безброй пъстри градини,
за усмивки обич,весел смях,
за неща, от които не се боях... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up