С пепел душата ми е пълна
и тлее сърцето дупка безмълвна.
Завинаги млади в спомените натежали,
малки деца,в миналото вовеки заспали...
Де сте години незнайно прекрасни?
Де сте приятели-буйни,гръмогласни..?
Де си майко, мила,свята?
О,татко,а де си ти...заровен под земята...
Вятъра донася ми писма от изминали години,
за реки,планини и безброй пъстри градини,
за усмивки обич,весел смях,
за неща, от които не се боях... ...