И ето пак съм аз тука .

Чакам те, а теб те няма.

Къде ли си ТИ? Не зная!

Ела и ме намери, ако ли пък не,  

аз ще те намеря!

Търся ли,  търся, нашир и надлъж,

само едно ми остана - надежда, че пак ще те зърна.

И ето виждам силуета ти в делечината,

но уви е само капка спомен в душата!

Събудих се, облян в пот, сълзи,

до мене вече не си ти.

Спомен ли е това не зная,

но уви жив е той в мен сега.

Не желая никой и никога

да ми го отнеме, спомена за теб.

Жадувам те с цялата си душа и съзнание.........

O8.01.2005 г.  <?xml:namespace prefix = st1 ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:smarttags" />10:30 ч.

Васил Пенков.