И ето пак съм аз тука .
Чакам те, а теб те няма.
Къде ли си ТИ? Не зная!
Ела и ме намери, ако ли пък не,
аз ще те намеря!
Търся ли, търся, нашир и надлъж,
само едно ми остана - надежда, че пак ще те зърна.
И ето виждам силуета ти в делечината,
но уви е само капка спомен в душата!
Събудих се, облян в пот, сълзи,
до мене вече не си ти.
Спомен ли е това не зная,
но уви жив е той в мен сега.
Не желая никой и никога
да ми го отнеме, спомена за теб.
Жадувам те с цялата си душа и съзнание.........
O8.01.2005 г. <?xml:namespace prefix = st1 ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:smarttags" />10:30 ч.
Васил Пенков.
© Васил Пенков Всички права запазени