Сега дори не мога да заплача,

свършиха сълзите в моите очи,

изплаках ги когато в здрача

лицето ти рисувах от цигарен дим!

Навсякъде все тебе виждах

във всеки спомен, сън, мечта

и хората за тебе питах,

но да те открия така и не можах.

На Господ дар поднесох,

помолих го да провери

не си ли в Царството Небесно,

но те нямаше и там, уви!

На Дявола душата си продадох

в замяна исках твоите следи,

всичко свое аз му дадох,

ала и той не те откри!

Сега аз нямам нищо,

стоя и гледам в безкрая,

с пръсти името ти пиша

под рисунката от дим и пак ридая.

Кого да моля и какво да дам?

Вече нищо не остана!

Ти поне дано не си останал сам,

аз съм вече цяла разпиляна!