Сега дори не мога да заплача,
свършиха сълзите в моите очи,
изплаках ги когато в здрача
лицето ти рисувах от цигарен дим!
Навсякъде все тебе виждах
във всеки спомен, сън, мечта
и хората за тебе питах,
но да те открия така и не можах.
На Господ дар поднесох,
помолих го да провери
не си ли в Царството Небесно,
но те нямаше и там, уви!
На Дявола душата си продадох
в замяна исках твоите следи,
всичко свое аз му дадох,
ала и той не те откри!
Сега аз нямам нищо,
стоя и гледам в безкрая,
с пръсти името ти пиша
под рисунката от дим и пак ридая.
Кого да моля и какво да дам?
Вече нищо не остана!
Ти поне дано не си останал сам,
аз съм вече цяла разпиляна!
© Гергана Кирилова Всички права запазени