Тъща

Aug 8, 2008, 8:42 PM

Poetry » Humour

787 0 10

Тъщата ми все се меси,
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?
Е, поне жената слуша,
вечер в нея щом се сгуша,
всичко сторено прощавам
и за тъщата забравям.
Важно е да ме обича
и дано не заприлича
тя на майка си след време,
че ще ми е доживотно бреме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъща

Want to read more?

Random works