Тъща

8.08.2008 г., 20:42 ч.

Поезия » Хумористична

784 0 10

Тъщата ми все се меси,
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?
Е, поне жената слуша,
вечер в нея щом се сгуша,
всичко сторено прощавам
и за тъщата забравям.
Важно е да ме обича
и дано не заприлича
тя на майка си след време,
че ще ми е доживотно бреме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъща

Искате да прочетете повече?

Предложения