По струните на дъгата
дъждът плъзга се грифено,
изплаква тъгата,
заседнала в ръцете сизифови.
Раждат се лотоси
от къси светкавици
и прескачат искри
в междуустните полюси.
Аз те изгубих, ти ме откри.
Ти ме изпълни, аз те отпих.
Нещо омайно в съня промълви,
аз разбуден написах го в стих.

На стената го драснах, вместо черта -

поредна крачка към свободата.

Халките ще падат една по една,

ключът е у теб за желаната дата.

Дирижираш дрънченето,

налъмното барабанене,

металното скърцане на отваряща се врата,

даже събаряне на решетките с акапелните крясъци,

заместили "Одата на радостта".

Скъсани струни, неми решетки, безцветна дъга...

ноктюрно в душевната ми тюрма.