По струните на дъгата
дъждът плъзга се грифено,
изплаква тъгата,
заседнала в ръцете сизифови.
Раждат се лотоси
от къси светкавици
и прескачат искри
в междуустните полюси.
Аз те изгубих, ти ме откри.
Ти ме изпълни, аз те отпих.
Нещо омайно в съня промълви,
аз разбуден написах го в стих.
На стената го драснах, вместо черта -
поредна крачка към свободата.
Халките ще падат една по една,
ключът е у теб за желаната дата.
Дирижираш дрънченето,
налъмното барабанене,
металното скърцане на отваряща се врата,
даже събаряне на решетките с акапелните крясъци,
заместили "Одата на радостта".
Скъсани струни, неми решетки, безцветна дъга...
ноктюрно в душевната ми тюрма.
© Апостол Кирилов Всички права запазени