Тръгвах аз по пътища незнайни
и се връщах все по същия маршрут.
Хиляди желания ми шепнеха, омайни,
и в душата млада внасяха те смут.
Но объркването в миг се изпаряваше,
щом прекрачех родния си праг.
В мене нито спомен не оставаше,
но искрицата подпалваше се пак.
По нови пътища, които не познавах,
втурвах се с кошница в ръка.
Парче от себе си аз винаги оставях
там, където бях си у дома.