У дома

23 may 2012, 20:53

Poesía

447 0 1

Тръгвах аз по пътища незнайни

и се връщах все по същия маршрут.

Хиляди желания ми шепнеха, омайни,

и в душата млада внасяха те смут.

Но объркването в миг се изпаряваше,

щом прекрачех родния си праг.

В мене нито спомен не оставаше,

но искрицата подпалваше се пак.

По нови пътища, които не познавах,

втурвах се с кошница в ръка.

Парче от себе си аз винаги оставях

там, където бях си у дома.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Enena (Елена Нинова)

2012-05-23T22:51:33+03:00

Натъжих се и аз за моя дом.На 3000 км не бива човек да чете такива стихове.Тъжна реалност.